За отчаянието, надеждата и настоящото бъдеще

„Когато отчаянието се появи, в един момент започва да ти се струва,че нищо няма смисъл, че нямаш сили да продължаваш да се бориш, не виждаш края на пътя…

 

 

 

Би било  прекрасно да имаш светлина във всеки един момент, всеки ден, цял живот да виждаш пътя ясно…, но това е химера, не винаги има такава светлина.

Понякога се появява за миг, после изчезва, друг път може да дойде особено тъмня буря. Важното е да намерим сили в себе си, да се изправим и да продължим напред. По-малко, въпроси, по-малко оплаквания, повече работа. Акцент върху случващото се в момента.

 

 

Да скърбиш за миналото е, като да гониш вятъра. Скръбта по отминалото е изкушението да избягваш ежедневните усилия, да търсиш убежище в кратки измамни мигове на наслада, да лъжеш себе си ,че можеш да спреш хода на времето с бляновете си за тези мигове на бягство.

 Затова отчаянието води със себе си надеждата. Какво е надеждата? Тя не е глупаво примирение прибавено към наивен оптимизъм.Нейното предназначение е да ни помогне да работим, да променяме действителността с действията и знанията си, тук и сега.

 

 

 

 

 

Бъдещето е в настоящето“

А.Агило

 

 

1295total visits,5visits today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *